Решение № 15 от 30.05.2022г. по АНД № 20/2022 г.

Съдия – докладчик Сона Гарабедян

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, във вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от Д. В. Т., EГН: **********, с посочен адрес за призоваване: гр. П., ул. „…..” № …., ет. …., офис …. и с постоянен адрес: с. Я., област П., ул. „…” № …., против електронен фиш серия К № 5508289, издаден от ОД на МВР Смолян, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. Жалбоподателят моли електронният фиш да бъде отменен като неправилен, незаконосъобразен и издаден при съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Поддържа подадената жалба, изложените допълнителни мотиви към нея, както и основанията за отмяна на процесния електронен фиш, изложени в депозирана молба – становище от 28.03.2022 г. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата ОД на МВР Смолян, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Н.Ш. поддържа изцяло изложеното в писмено становище с рег. № 345000-3154/23.03.2022 г. на гл. юрисконсулт К. В.. Моли процесният електронен фиш да бъде потвърден като законосъобразно издаден. Претендира разноски.

РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно  заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид  становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес да обжалва. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5508289 на ОД на МВР Смолян е издаден срещу Д. В. Т. за това, че на 24.12.2021 г. в 15:01 ч.  на път II-86 км. 81.650 км до бензиностанция Круиз /извън населено място/, при въведено в участъка ограничение на скоростта 40 км/ч с пътен знак В-26, поставен на 81.500 км, е управлявал в посока на движение от гр. Пловдив към гр. Смолян лек автомобил „……” с рег. № ….. със скорост 51 км/ч, при разрешена скорост 40 км/ч, т.е. с превишение на скоростта от 11 км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл.21, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

В електронния фиш е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 617, като камерата е била насочена към гр. Пловдив. Видно от клип № 10678, радар № 617, направен на 24.12.2021 г. в 15:01 ч., който по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил „…..“ с рег. № …… се е движил с измерена скорост 54 км/ч. Противно на твърдението на жалбоподателя, клипът е ясен и на всяка една от снимките се вижда регистрационния номер на заснетото МПС, а именно - рег. № …... Не е задължително отразяване в съдържанието на ЕФ, който е по образец, приспадането на толеранса от - 3 км/ч. Същият безспорно е съобразен от АНО.

От справка от базата данни на КАТ е видно, че автомобилът към датата на нарушението е собственост на „….” ЕООД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление: с. Я., област П., ул. „….” № ….. От разпечатка от ТРРЮЛНЦ, се установява, че управител на дружеството към датата на констатираното нарушение, а и понастоящем, е жалбоподателят Д. В. Т..

По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г. на БИМ, от което се установява, че то е издадено на „Тинел Електроникс” ООД град София, относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M”, вписано в регистъра на одобрени за използване средства за измерване под № 4835, че срока на валидност на мобилната система е до 24.02.2020 г. Съгласно чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. От протокол № 2-47-21 за проверка на мобилна система за видеоконтрол от 13.12.2021 г. е видно, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с идентификационен номер 617/12, тип „TFR-1M” № 4835, е преминала проверка в Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери при Главна дирекция „Национална полиция”, сектор „Управление на собствеността” – Полицейска техника на 13.12.2021 г. и съответства на одобрения тип; че допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч е плюс – минус 3 км/ч. Въз основа на тези данни съдът приема, че техническото средство, измервало скоростта на движение се явява годно за експлоатация.

Приобщен е протокол за използване на АТС от 29.12.2021 г., от който се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 24.12.2021 г. е извършван с АТС TFR1-M № 617 на път II-86 81+650 км., при бензиностанция „Круиз“ като видеоконтрол е осъществяван от 08:00 часа до 17:20 часа. Автоматизираното техническо средство е било разположено в спрян служебен автомобил с рег.№ ….., позициониран на път II-86 81+650 км при бензиностанция  „Круиз“. В протокола е отразено, че АТСС е преминало метрологична проверка – протокол 2-47-21 и е годно за експлоатация до 13.12.2022 г. От протокола е видно, че за контролирания участък от пътя е въведено ограничение с пътен знак за движение на МПС с не повече от 40 км/ч. Анализът на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата сочи на извод, че когато уредът отчитащ скоростта на движение е разположен в автомобил/мотоциклет не се изисква снимка нито на уреда, нито на моторното превозно средство, в което е разположен. В този смисъл решение № 303/13.09.2019 г. по КАНД № 91/2019 г. по описа на Административен съд -Смолян. Със заповед № 1393/24.11.2020 г. на директора на ОД на МВР Смолян са определени служителите, които да водят на отчет АТСС, като за РУ Чепеларе за АТС TFR1-M № 617 е определен инспектор В. Д.. Със същата заповед на определените служители е вменено задължение да събират, съхраняват и анализират информацията от АТСС, която чрез автоматизираната информационна система да се използва за целите на административнонаказателния процес.

Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство от категория В, е забранено да превишава 90 км.ч. извън населеното място, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. От представените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „…..“ с рег. № ….. на 24.12.2021 г. в 15:01 ч. на път II-86 на 81.650 км при бензиностанция „Круиз“ в посока от гр. Пловдив към гр. Смолян със скорост 51 км/ч. Като водач на МПС той е следвало да съобрази поведението си с поставения пътен знак В26 преди бензиностанцията, въвеждащ ограничение на скоростта – 40км/ч, но не го е направил и така е допуснал вмененото му нарушение.

Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото в закона наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на това МПС. Доколкото в конкретния случай автомобилът е собственост „…..” ЕООД, ЕИК ……, съдът намира правилно налагането на глоба на неговия управител Д. В. Т.. Доколкото липсват доказателства и не се навеждат твърдения Т. да е подал писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да посочи данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, с което да обоснове отпадане на отговорността си, съдът приема, че именно той е бил негов водач.

Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В този смисъл същият има характеристиките на АУАН и НП по отношение на правното му действие, но формата и начинът му на издаване са регламентирани само и единствено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП без да са приложими правилата на ЗАНН за форма, съдържание и реквизити. Според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със заповед на министъра на вътрешните работи образец.

Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Цитираната разпоредба предвижда установяване на нарушението в един последващ момент, в който нарушителят не е на местонарушението, което дава възможност за издаване на електронен фиш. От друга страна, съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата по време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата на движение, поради което физическото му присъствие не изключва отново възможността за издаване на ел. фиш. В настоящия случай не се установиха данни за обстоятелства, които да доведат до опорочаване начина на констатиране на нарушението – едновременно присъствие на контролния орган и нарушителя при установяване и заснемане на нарушението, което би изисквало съставяне на АУАН, а не на електронен фиш.

Процесният електронен фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото на извършване на нарушението - път II-86 81+650 км /до бензиностанция „Круиз“/, датата и точния час на извършването му, регистрационен номер на МПС, водача на превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба от ЗДвП, размера на глобата. Разпоредбата въвежда специален ред за санкциониране на нарушителите, при който не се предвижда подписване на електронния фиш. В ЗДвП не е предвидено връчване на клипа/снимката на автомобила, ведно с електронния фиш.

Санкцията е определена правилно. Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 50 лв.

Жалбоподателят твърди, че пътен знак В26, въвеждащ забрана за движение със скорост по – висока от 40 км/ч има действие до следващото кръстовище по смисъла на чл. 50 от ППЗДвП и Наредба № 18 от 23.01.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци /изм. и доп. ДВ, бр. 35 от 15.05.2015 г., в сила от 18.05.2015 г., както и че не е спазено изискването на чл. 79, ал. 2 от същата Наредба.

Видно от плана за организация на движението в процесния участък, изискан от Областно пътно управление Смолян, при движение в посока от гр. Пловдив към гр. Смолян преди бензиностанция „Круиз“ са поставени два пътни знака В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената”. На км 81+500 е поставен знак В26, забраняващ движението със скорост, по-висока от 60 км/ч. Съгласно Приложение № 16 от Наредба № 18/23.07.2001 г. законосъобразно на разстояние 40 м след него на км 81+540 е поставен знак В26, забраняващ движението със скорост, по-висока от 40 км/ч, а на км 81+698 е поставен знак В33 „Край на въведената с пътен знак забрана за движение със скорост, по-висока от означената“.

В ЕФ неправилно е посочено мястото на знак В26, забраняващ движението със скорост, по-висока от 40 км/ч - км 81+500 /вместо км 81+540/. Въпреки това, според съда скоростта на движение на управлявания от Т. автомобил е била засечена след въведеното ограничение на скоростта, доколкото от доказателствата по делото безспорно се установява извършване на нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП при движение с 11 км/ч над разрешената скорост. Ето защо, съдът намира, че санкционният акт се явява законосъобразен.

По делото са представени заверени копия на разпоредително писмо рег. № 3286з-8970/22.02.2018 г. на Главна дирекция национална полиция, касаещо процесното АТС TFR1-М, ведно с приложенията към него, включително ръководство за ползване на програма за подготовка и верифициране на нарушенията заснети от TFR1-М от 2018 г., заповед № 8121з-1397/23.12.2020 г. на министъра на вътрешните работи относно въвеждане в редовна експлоатация на АИС „Единен център за обработка на нарушенията”, ведно с „Организационно-технологични правила за работа с АИС „Единен център за обработка на нарушенията” и план за въвеждане на АИС „Единен център за обработка на нарушенията” в редовна експлоатация, техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М от 2010 г., протокол за извършено обучение на полицай Т. Г. М. при РУ Чепеларе, който, видно от протокола за използване на АТСС, на 24.12.2021 г. е привел в работен режим АТС TFR1-M № 617.

Не може да бъде споделен изложения в допълнителните мотиви към жалбата довод, че липсата на допълнителна табела Т2, указваща дължината на пътния участък, за който важи въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта, представлява основание за отмяна на издадения електронен фиш. На първо място следва да се отбележи, че по аргумент от разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП поставянето на такава указателна табела към знак В26 не е задължително, а е един от алтернативно посочените в закона начини за определяне зоната на действие на въведеното ограничение. Съгласно посочената законова норма забраната, въведена със знак В26 важи до следващото кръстовище или до знак, който го отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В случая, видно от приложения по делото плана за организация на движението в процесния участък между поставения пътен знак В26, ограничаващ скоростта на движение на МПС до 40 км/ч /км 81+540/ и мястото, където е била позиционирано АТСС – мобилна радарна система TFR1-М № 617 /км 81+650/, няма кръстовище или пътен знак, отменящ въведената със знак В26 забрана, поради което липсата на допълнителна табела Т2 към знака, не може да обуслови основателност на довода, че на мястото, където е било установено и заснето процесното нарушение не е действала забраната, въведена с пътен знак В26.

Предвид изложените по-горе съображения съдът намира, че правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Правилно нарушението е квалифицирано по чл. 21 ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът счита, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретният случай не се отличава от останалите нарушения от същия вид, както и спрямо нарушителя не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито само едно, но изключително такова, поради което липсва основание случаят да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед на това, че наложеното на жалбоподателя наказание е в абсолютния размер, предвиден в санкционната норма, електронен фиш серия К № 5508289 на ОД на МВР Смолян следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода от спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5508289, издаден от ОД на МВР Смолян, с който на Д. В. Т., EГН: **********, с  постоянен адрес: с. Я., област П., ул. „….” № …., за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА Д. В. Т., EГН: **********, с  постоянен адрес: с. Я., област П., ул. „….” № ….. да заплати на ОД на МВР Смолян сумата 80 лева /осемдесет лева/ разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.